Питагор
Математик, философ, учител (VI – V в. пр.н.е.)
Произход: Самос, богато и известно семейство
Образование: учи във финикийските храмове, на 18 е в Египет - учи геометрия, астрономия, философия, педагогика, посветен е в египетските мистерии за прераждането на Озирис, свири на лира, пише поезия
Прочут с: пренася Питагоровата теорема от Персия в Европа, създава школа в Кротоне, Южна Италия, която се превръща в център на европейското знание
Признание: един от най-прочутите древни философи и математици
a2 + b2 = c2
Тази формула наричаме Питагорова теорема, приписваме я на великия европеец Питагор, но тя е доказана поне хиляда години преди него във Вавилон и се ползва в цивилизования свят, който се състои най-вече от Египет. Питагор само я пренася в Европа през Гърция и я заселва в днешна Италия.
За Питагор се знае толкова малко, че всичко е като легенда. Или истина, украсена с легенди. Първите писмени сведения са от около два века след смъртта му. Смята се, че е роден през 570 г. пр.н.е. на остров Самос и е от дорийското племе, едно от четирите в Древна Гърция.
Така е по майчина линия. Баща му пък е или богат гравьор на камъни от Пелопонес, който бяга заради нещо на Самос, или богат търговец от Тир, който става гражданин на Самос. Но по-интересно е, че в Делфи Пития предсказва, че Партенида „ще роди син, изключително красив, мъдър и полезен за цялото човечество”. Така че детето си идва с името. Само се спори дали Питагор значи „онзи, когото Пития предсказа” или „онзи, който говори истината като Пития”.
На 18 години умният младеж отива да усвои истинското знание в Египет. Тиранинът Поликрат му дава препоръчително писмо до приятеля си, египетският фараон. Той кара жреците да допуснат младия грък в храма и да го посветят във всички науки.
Питагор остава в Египет 22 години. Приет е да учи в храма след трудни изпитания - не символични, а реални. Занимава се с практически науки - медицина и математика, но е допуснат и до тайното знание.
„Науката за числата и изкуството на волята - ето двата ключа към магията. Те отварят портите на Вселената”, твърдят жреците в Мемфис.
Питагор изучава египетската „Книга на мъртвите” - помагало за преселение на душите. Научава и историята на Озирис, насочваща към сърцето на тайнството, че боговете не са много, а богът е един. Е, това са само предположения, тези неща той би могъл да научи и в Гърция - мистериите на орфизма, подобни на египетските, са достъпни за публиката със специален интерес.
Питагор се кани да се прибере, но Египет е завладян от Персия и той става пленник във Вавилон. Някои признават този епизод, други - не, но да приемем, че е истина, защото е хубава част от историята на философа. Той остава в Персия 12 години, но не се вайка, че е роб, а учи още, защото е вътрешно свободен. Достатъчно подготвен е и общува със зороастрийските свещеници, с халдейските мъдреци, с персийските магове, среща знанието на целия Изток.
През този VІ в. пр.н.е. мъдростта и новите идеи сякаш бликат едновременно във всички краища на света. Европа е в бронзовата епоха, още е слепец в тъмното, но във Вавилон се развива дуалистичният зороастризъм, в Индия живее Сидхарта Гаутама, върховният Буда, в Китай - „Старото дете”, философът Лао Дзъ. В Гърция вече се събужда и плаче за още знания онова, което наричаме антична философия. Дори в неоткрития западен свят има духовен подем с цивилизацията на олмеките.
Захранен с голяма част от този дух, Питагор се прибира на Самос, но не остава дълго - 52-годишният философ търси място, където не само да преподава, а и да реализира философските принципи. Впрочем, един от неизброимите му приноси е, че пръв използва думата философ за човек, който мисли върху света. Дотогава гърците го наричат мъдрец, но той явно държи да се прави разлика между онзи, който обича мъдростта и онзи, който я е постигнал.
Питагор се заселва в гръцката колония Кротон в Южна Италия. Благодарение на невероятната си убедителност, а и на привлекателните за консервативните кротонци принципи, които защитава, те му дават възможност да създаде школа. После взима и властта над града - не като официален управник, а като главен съветник и съдник за делата на градската управа.
Чрез строг подбор Питагор приема в школата младежи и момичета. Условията са спартански - първата и най-важна стъпка е ученикът да се научи да мълчи и да си знае мястото. Понякога наложеното мълчание продължава до пет години. Част от учениците остават на първо ниво - практическо обучение в различни науки. Който премине, влиза във „вътрешния кръг” - хора, на които се предава свещеното знание.
Основен елемент в тайното учение на Питагор е преселението на душите. Сам той твърди, че в предишния си живот е бил троянецът Ефорб, син на Пант, който в Троянската война ранява Патрокъл и е убит от цар Менелай.
Друго важно наследство от Питагор е идеята за пряката връзка между математиката и музиката. На него се приписва откритието на „музиката на Сферите”. Това е първичният звук, от който е създаден света и който може да се опише математически.
Твърде много интересни открития и идеи се приписват на Питагор, неслучайно името му се произнася с почит, като име на човек, открил истински съкровища. А и след като се пръскат по античния свят, питагорейците създават свои школи, но толкова почитат патрона си, че му приписват и собствените си важни открития. Поне така твърди един от ранните му биографи, философът Ямблих.
Питагор умира около 490 г. пр.н.е. и не оставя нито едно оригинално съчинение. Отнася най-тайното знание в гроба и ни оставя да се мъчим само с разкритото от него приживе, вероятно твърде изкривено. Но все пак - кой от нас не би желал поне част от духа му да продължи да живее 26 века напред във времето.
* Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.
Форум