Годината е 2009. След като дълго време се е опитвала да забременее – безуспешно – Бебиан решава да прекрати опитите за няколко месеца. Избира да си постави спирала, един от методите за контрацепция. Когато сяда на лекарския стол за процедурата обаче, научава, че в тялото ѝ вече има спирала.
Бебиан още помни сълзите си тогава. "Казах им, че не разбирам как така има спирала в мен – как така не си спомнях някога да ми е слагана?“, разказва тя пред Би Би Си.
Когато е на 16 години тя прави аборт. По думите ѝ това е единственият момент, в който е било възможно поставянето на контрацептива без нейно знание. Шокиращата новина години по-късно дава обяснение за много неща – защо е страдала от болезнен цикъл и най-вече защо в продължение на повече от година не е успяла да забременее. Лекарите изваждат спиралата, а жената зачева дете само няколко месеца по-късно.
Случаят на Бебиан не е единичен. Тя е инуитка от Гренландия – коренното население на острова, който е автономна територия в рамките на кралство Дания. През май 2022 година разследване на датското обществено радио и телевизия разкри, че през 60-те и 70-те години на миналия век лекари са поставили спирали на повече от 4500 инуитски жени - в опит да ограничат прираста на местното население. В много от случаите са били засегнати момичета на по 12, 13, 14 години. Всичко се е случвало без тяхното знание и без знанието и съгласието на родителите им.
Разкритието предизвика бурни реакции в Гренландия и Дания. Правителството съобщи, че започва разследване. То ще продължи 2 години и ще бъдат проверени всички държавни архиви между 1960 и 1991 г.
Историята на Бебиан обаче показва, че практиката не се ограничава само с този период. През декември Би Би Си публикува разказите на гренландски жени, които свидетелстват, че без тяхното знание са им били поставяни спирали и в най-ново време, включително през 2018 г.
Въпросът, който тези жени задават, е кратък: кой и защо е решил да отнеме правото им да имат деца?
"Никога дори не бях целувала момче"
През 2017 г. гренландка на име Ная Либерт разказва във Фейсбук собствената си история – как преди 40 години, когато е била само на 13, е била принудена да си постави спирала. В социалната мрежа Либерт приканва и други жени да споделят своите разкази.
„Не знаех какво представлява [спиралата], защото лекарите така и не ми обясниха, нито ме попитаха за разрешението ми“, каза Либерт пред Би Би Си.
„Инструментите, които използваха, бяха толкова големи за детското ми тяло – чувствах се сякаш ме пробождат с ножове. Бях девствена. Никога дори не бях целувала момче“, разказа още тя.
След публикацията ѝ във Фейсбук стотици гренландки се отзоваха на призива ѝ. Реалният брой на засегнатите жени обаче стана ясен едва през 2022 г. благодарение на разследването на датското обществено радио и телевизия. То показа, че през 60-те и 70-те те са били повече от 4500 – или половината от всички гренландски жени в детеродна възраст в Гренландия по това време.
Случаите обаче минават и отвъд границите на острова. Жени свидетелстваха, че са били подложени на същата практика и на територията на континентална Дания.
Такъв пример е Брита Мортенсен - на 15 години тя отива в Дания, за да да продължи образованието си, защото по това време в родното ѝ село няма гимназия. Един ден директорката на новото ѝ училище ѝ казва, че се налага да ѝ бъде поставена спирала. Въпреки че Мортенсен изрично казва, че не е съгласна, тя е изпратена в кабинет, където лекарите поставят контрацептива.
Родителите ѝ нито са уведомени за интервенцията, нито е поискано тяхното съгласие.
„Беше спирала за жени, които вече са имали деца, не за младо момиче като мен тогава“, спомня си Мортенсен. През всичките следващи години тя не споделя за преживяното с никого. Причината: „Срамувах се“, казва тя.
"Травматизирано поколение жени"
По думите на Ная Либерт, която създава и Фейсбук група за взаимна помощ, става въпрос за психическа травма. Тъй като преживяното е било твърде срамно и шокиращо, мнозинството от жените просто избират да мълчат и да се опитат да го забравят.
Имаме права над телата си и тези права бяха потъпканиНая Либерт
„Имаме права над телата си и тези права бяха потъпкани“, казва Либерт. „Аз съм част от едно травматизирано поколение жени“, добавя тя.
Освен срама и психическата травма обаче, инуитските жени от това поколение се сблъскват и със сериозни физически последствия. В днешно време спиралите са малки устройства с Т-образна форма, които се разгъват в матката и предотвратяват бременност. През 60-те години обаче те са били значително по-големи по размер.
„В матка на жена, която никога не е била бременна, [такива по-ранни спирали] предизвикват повече кървене, повече болка и по-голям риск от инфекции“, посочва гинеколожката д-р Авиая Сигстад пред Би Би Си.
В някои от случаите се е стигнало до усложнения, заради които се е наложило премахване на матката. Така тези жени остават без деца.
Самата Сигстад потвърждава, че през 90-те и годините след 2000-та година е имала десетки пациентки с оплаквания заради спирали, поставени им, когато са били момичета.
Други пък са идвали с оплакването, че не могат да забременят, въпреки че опитват в продължение на години. Те не са знаели, че имат поставена спирала. Някои от тези случаи са били на жени, които по-рано са правили аборт.
„Вероятно спиралите са им били поставени след аборта, без да им бъде съобщено“, казва Сигстад.
Какво е обяснението за тази практика
През 1953 г. Гренландия спира да бъде колония на Дания и става автономна територия в рамките на кралството. Според историка Сьорен Руд практиката с принудителните спирали показва, че въпреки деколонизацията властите в Дания не се отърсват от колониалния си начин на мислене и през следващите няколко десетилетия.
Кампанията спрямо гренландските жени „е водена от презумпцията, че на гренландците им липсват някои културни умения“, казва Руд пред Франс прес.
Освен от идеята за културно превъзходство датските власти се водят и от политически аргументи. В края на 50-те години на 20 век Гренландия се модернизира, подобряват се както здравните, така и социалните условия. Така продължителността на живота се удължава, раждаемостта расте и към края на 70-те малобройното население е вече почти двойно повече.
„Има очевиден интерес в това да се опиташ да ограничиш растежа на населението“, смята Руд. По думите му по този начин се ограничават и „предизвикателствата при предоставянето на жилища и социални услуги“.
Каква е реакцията на датската държава днес
Журналистическите разкрития от 2022 г. предизвикаха остри реакции както в Дания, така и в самата Гренландия. От Гренландския съвет за правата на човека посочиха, че кампанията на датските здравни власти е нарушила редица основни принципи като неприконсовеността на личния и семеен живот. Оттам дори поискаха да се установи дали в случая не става дума за геноцид, тъй като кампанията е била насочена към една конкретна етническа група.
Впоследствие правителството на Дания съобщи, че започва разследване на практиката. Здравната министърка на страната каза, че то ще обхване периода от 1960 до 1991 г., когато Гренландия получава контрол над собствената си здравна система.
Обхватът на разследването обаче изглежда крайно недостатъчен, след като през декември десетки гренландки разказаха, че практиката е продължила и след 1991 г. Те настояват за пълноценни отговори – по думите на Ная Либерт, първата гренландка, публично огласила практиката – не на последно място и в името на „всичките желани деца, които така и не са били родени“.
„Бих искала разследването да не спира с 1991 г.“, казва Бебиан, една от засегнатите жени. „Бих искала разследването на това защо са давани контрацептиви на жени без тяхното съгласие да обхване и днешното време“.
